Панайота Андрианопулу, фасилитатор за прилагане на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство
Р.Ц.: Какви според Вас са основните послания на Kонвенцията за опазване на нематериалното културно наследство от 2003 г., които са значими и днес?
П.А.:
- Време е общностите да изразят себе си, да се почувстват горди и да предприемат инициативи за собственото си живо наследство!
- Една приспивна песен заслужава толкова, колкото и величествен архитектурен паметник!
- Нематериалното културно наследство е живо, често споделяно между различни културни дейци, дълбоко вкоренено в колективната идентичност, живо наследство, проповядване на полифония, уважение към другостта, мир между хората и хармония с природата!
- Нека продължим да работим в мрежа!
Р.Ц.: Бихте ли откроили тенденции в опазването на нематериалното културно наследство, които са свързани с използването на формалното и неформалното образование и са резултат от образователни политики и практики?
П.А.: Опазването е една от революционните концепции, инициирани от Конвенцията от 2003 г. и напълно измести общите идеи и официални политики към опазването на живите и постоянно трансформиращи се ежедневни културни феномени. Тя призовава за конкретни стратегии, които да гарантират продължаващото прилагане и предаване на традиционните знания на младите поколения. Образованието, независимо дали е формално или неформално, е предназначено да бъде в челните редици на практиките за опазване, които повишават осведомеността за живото наследство като белег на идентичност, вкоренен в общността, като средство за междукултурен диалог, като компонент на социалното сближаване и устойчивост.
Р.Ц.: Какви са акцентите в отбелязването на 20-годишнината от подписването на Конвенцията и как кореспондират с динамичните промени в политически, културен, социален и икономически контекст днес?
П.А.: Двадесет години след приемането на Конвенция 2003 не случайно се оказва, че тя е един от най-популярните и демократични международни правни инструменти: осъзнавайки, че само чрез политики прилагани по възходящ път, започващ от основата, могат да се дадат решения на важни въпроси като социален мир, екологична криза, културно, равенство по пол и географско равенство, Конвенцията 2003 дава възможност на носителите на културно изразяване да покажат себе си и да приспособят мерки за опазване и устойчивост според собствените си нужди и начин на живот.
Р.Ц.: В каква посока виждате развитието на регионалните центрове категория 2 в опазване, съхранение и развитие на живите наследства?
П.А.: Неотдавнашният опит с COVID-19 показа повече от всичко друго значението на работата в мрежа за обмен на добри практики и преодоляване на трудностите. Регионалният център София от категория 2 доказа волята си да се превърне в полюс на регионалното сътрудничество (подкрепата му в обучението за периодично отчитане на европейските страни беше изключително ефективна). Стартирането на регионални кампании за опазване на НКН чрез общи изследователски проекти, музейни и изложбени дейности, образователни инициативи и документиране са някои примери за потенциални плодотворни планове за напред. И препоръчвам по всякакъв начин да се настоява за идеи и действия за стратегия за изграждане на капацитет, които отговарят на изискванията за привеждане на националните политики в съответствие с международното развитие.
Р.Ц.: Как вашият личен опит в общуването с НКН се отрази на професионалното Ви израстване?
П.А.: От 2011 г. и още по-интензивно след създаването на Регионален център София от категория 2, моите академични и професионални хоризонти значително се разшириха. Това се дължи не само на постоянната ангажираност с Конвенцията 2003 и нейния механизъм, но най-вече на сътрудничеството с колегите от региона, обмена на общи проблеми и идеи, постигане на свобода за преодоляване на трудностите. Освен това успях да се адаптирам лесно в различни социално-културни контексти и практикувах антропологичните теории за разбиране на другия чрез самоотразяване. Регионален център София ми помогна перфектно във всички организирани обучения и ми даде възможност да се докосна до живото наследство in vivo. И аз многоо го признавам и оценявам!