Днес в УНСС се проведе кръгла маса „Културно наследство: медии, представяне, публичност“

Кръгла маса на тема Културно наследство: медии, представяне, публичност. Политики на ЮНЕСКО за опазване и сътрудничество“, организирана от Регионален Център София-ЮНЕСКО в партньорство с катедра „Медии и обществени комуникации“, Катедра на ЮНЕСКО по медийна и информационна грамотност и културна политика за устойчиво развитие и Център за медийни изследвания, аудиовизуална политика и културни индустрии „доц. д-р Биляна Томова“ се проведе в УНСС на 24 март 2025 г. Събитието събра представители на медиите, на правителството, на различни правителствени и неправителствени институции, преподаватели и студенти и тържествено беше открито от д-р Ирена Тодорова, изпълнителен директор на Регионален Център София-ЮНЕСКО, доц. д-р Мария Воденичарова, заместник-ректор по научноизследователската дейност (УНСС) и д-р Диана Андреева-Попйорданова, директор на Центъра за медийни изследвания, аудиовизуална политика и културни индустрии „Доц. д-р Биляна Томова“.

Доц. д-р Мария Воденичарова поздрави участниците от името на ректора проф. д-р Димитър Димитров и пожела успех на всички в търсенето на решения за опазване на културното наследство. Д-р Ирена Тодорова специално благодари на УНСС за домакинството и на д-р Диана Андреева-Попйорданова за избора на интересната тема на кръглата маса. Тя се спря на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство от 2003 г., която е ратифицирана от почти всички държави по света и е основен инструмент, определящ националните политики за опазване на нематериалното културно наследство (НКН). Разработването на подходяща политика, създаване на компетентни органи и насърчаване на изследванията, както и разработването на образователни програми и работа с медиите са сред водещите цели за повишаване на заинтересоваността и информираността на обществото и по-специално на младежта. „Без активната роля на медиите не може да се опази нематериалното културното наследство, а понякога тези теми се отразяват не особено коректно, дори има дезинформация, нагнетяване на обществената атмосфера“, каза д-р Ирена Тодорова.

Модератори на срещата бяха д-р Мирена Станева, експерт от Регионалния Център и д-р Диана Андреева-Попйорданова. Д-р Попйорданова разясни предложенията, които са направили за допълване на Закона за закрила и развитие на културата с ежегодни ангажименти на обществените медии към материалното и нематериално културно наследство. Културната тематика да намери по-голямо внимание и по-голямо съдържание в обществените медии.  Д-р Станева представи основните предизвикателства при взаимодействието на медиите с живите наследства, които са свързани с необходимостта от балансирано медийно отразяване, което да акцентира върху ценностите в традициите, не само върху развлекателния им облик.

В кръглата маса се засегнаха темите, свързани с осигуряване на публичност на културното наследство:

  • Медийно отразяване на нематериалното културно наследство в България
  • Институционална комуникация относно материално и нематериалното културно наследство
  • Медийна и информационна грамотност по темата за нематериалното културно наследство 
  • Международно позициониране на културно наследство
  • „Новите“ и живите наследства

 

Дискутира се и често срещаното фокусиране върху атрактивните аспекти на нематериалното културно наследство без медиите да се задълбочават в същността на културните практики и техния контекст. Както и че основната целева група в политиките за опазване на НКН са младите хора, които трябва да осигурят трансмисията на наследството за бъдещите поколения. Често младите хора нямат интерес към традициите и обичаите, и са необходими целенасочени усилия за да привлечем тяхното внимание към тази тема. В този аспект чрез своите канали и платформи медиите имат потенциал да възбудят интерес и уважение към традициите и обичаите по начин, който е близък и разбираем за младата аудитория.

В заключение се коментира, че медиите трябва да бъдат ключов партньор на държавата, местните власти, културни организации, образователни институции и местните общности в процесите по опазване на живото наследство, но е необходимо да се осигури механизъм за сътрудничество по темата като форуми и кръгли маси, както и съвместни инициативи за създаване на съдържание по темата за НКН с активно участие на заинтересованите страни.