Звънчарството в Република Северна Македония

Звънчарството в Република Северна Македония

Област: Традиционни занаяти
Елемент, вписан в Националния регистър на нематериалното културно наследство на Република Северна Македония
Застрашен елемент, тъй като е останал само един жив майстор

 

По своето предназначение и практическа стойност, звънците са едно от много малкото творения на човека, които почти изцяло са запазили своята първоначална функция в многовековната културна история на човечеството. Най-старите звънци на света датират от 8-9 век преди новата ера, а присъствието им в културите на различни народи може да бъде проследено в своята непрекъснатост и приемственост. Най-старите открити звънци в землището на Битоля – при археологическото находище Хераклея – могат да бъдат отнесени към Римската епоха (2-4 век).

Съществуват две ясно различими категории производители на звънци. Едните са леярите на звънци и камбани с различни размери, произвеждани по методиката на леене на бронз. Същата категория занаятчии са произвеждали и хаванчета с чукала, везни с тежести, църковни свещници и други подобни артикули.  Другите са звънчари, занимавали се с производство на различни по размер звънци от метал (ламарина) по различни методи и технологични процеси. Тези звънци са били предназначени за едър и дребен добитък – овце, кози, говеда, мулета, така че освен по размер, са се различавали и по форма.

В началото на 20 век в Битоля е имало шест звънчарски работилници. Повсеместната индустриализация на обществото след Втората световна война довежда до спад в интереса на младите хора към този занаят и до почти пълно изчезване на познанията и уменията, свързани с процеса на изработване на звънци.

В звънчарството се използват различни инструменти, а с него са свързани множество обредни практики. Символиката на звънеца във фолклорната традиция на македонския народ, както и в традициите на много други нации, е широко разпространена и се проявява по много начини. Звънецът или камбаната, като уникални невербални знаци, се използват за възвестяване на смърт и раждане, като предупреждение за опасност или призив за събиране на хора. Силният, пронизителен звук на звънците е бил желан елемент ог различни обредните практики; магическият хор на множество големи звънци, провесени от кръста, краката или шията на участниците, е създавал усещане за първичен хаос.