Хоритул – пеенето на Хоре от равнините на Трансилвания
Област: Устни традиции и форми на изразяване
Елемент, вписан в Националния регистър на НКН
Названието на тази древна практика на традиционно неакомпанирано пеене има общи корени с множество изпълнявани в кръг танци, много популярни в региона на Балканите (като например българското хоро, северномакедонското оро, сърбохърватското коло, гръцкото хорон), макар че представлява различен по вид елемент на НКН. Хоритул е румънска художествена интерпретация на песните Хоре – традиционен лирически вокален жанр, широко разпространен в района на Трансилванското плато и заобикалящите го земи. Тази музикална традиция все още се радва на многобройни носители в местните селски общности; това са основно селяни, занимаващи се със земеделие. Докато работят на полето, в гората или в собствените си градинки, хората смятат, че трудът им се облекчава, ако упражняват Хоритул. Изпълненията са главно индивидуални, а изпълнителите са местни жители, които са надарени с музикален талант и са признати от общността със своите певчески и поетични умения. Песните Хоре извазяват най-вече тъга, печал или болка, и само понякога радост. Отличават се с проста линейна форма, изпълнени са в едно- или по-рядко двуглас, а като тонален обхват често излизат извън пределите на една октава. В зависимост от гласовите данни и уменията на изпълнителя, мелодиите могат да бъдат богато орнаментирани. Освен това, доколкото не се отличават с установен ритъм и следователно не са предвидени да се изпълняват с инструментален съпровод, песните Хоре могат да имат много дълъг текст и да траят по 10-15 минути. Предполага се, че водят началото си от древни обредни напеви с духовно пречистваща функция. Подобно на църковната изповед или на психотерапията, Хоритул способства за душевното облекчение на изпълнителя и за постигането на психологически и емоционален баланс.
Като активен елемент на нематериалното културно наследство, практикуван само в представляващите го общности, елементът Хоритул е силно застрашен.