Интервю с Ивица Пранич, съветник в Посолството на Босна и Херцеговина в Република България

Интервю с г-н Ивица Пранич, съветник в Посолството на Босна и Херцеговина в Република България   Дни на нематериалното културно наследство на Босна и Херцеговина, онлайн   През последните години Босна и Херцеговина има активна роля в опазването на нематериалното културно наследство, както и във вписването на елементи на нематериално културно наследство в Представителния списък на ЮНЕСКО. Културното наследство, в частност нематериалното, сред приоритетите на държавната политика ли е и защо? Бих искал да отговоря първо на въпроса защо … с култура, така добре внедрена в националните идентичности на хората в Босна и Херцеговина, е безспорно и неизбежно защитата на културното наследство да е задължение на сегашните и на бъдещите поколения. Следователно не е необичайно защитата на нематериалното културно наследство да бъде една от важните части на държавната политика в областта на културата. Разбира се, гражданите на Босна и Херцеговина и държавните институции са изключително благодарни на ЮНЕСКО за подкрепата и предоставянето на възможност на гражданите на света да разпознаят важността и богатството на културното наследство на Босна и Херцеговина и да участват в неговата защита и представяне. Имате ли любима българска традиция /елемент на нематериалното културно наследство? Позволете ми да отговоря малко по-субективно на този въпрос. Тъй като съм голям фен и малък колекционер на ръчно изработени и/или хубави килими и имах възможност по време на кариерата си да виждам разнообразни такива от различни краища на света, бих избрал традицията на тъкане на килими в Чипровци като мое любимо нематериално културно наследство на България. Смятате ли, че България и Босна и Херцеговина имат общи елементи на наматериалното културно наследство? Поради близостта, обща история и последиците от глобални или местни геополитики, сходството на традиции, икономика, социологически елементи и начин на живот е неизбежно елементите на нематериалното културно наследство в Босна и Херцеговина и България да се въртят около сходни теми или дейности. Кой елемент на нематериалното културно наследство на Босна и Херцеговина бихте искали да видите вписан в Представителния списък на ЮНЕСКО? Заедно с четири вписани и два номинирани, Босна и Херцеговина подготвя предложение за включване на Севдалинка /Sevdalinka/ – традиционен жанр на народната музика от Босна и Херцеговина – в списъка на нематериалното културно наследство. Как биха могли младите хора да бъдат включени и ангажирани с живото наследство, за да го опазват и използват тези ценности? Хубав и труден въпрос … Когато бях млад, семейната традиция изигра най-голямо влияние за научаването и запазването на знания за културното наследство. С настоящите възможности за знание, бързина за обмен на информация, придвижване и пътуване, нематериалното културно наследство на всяка държава е много достъпно за повечето хора. Друг е въпросът дали младите поколения се интересуват от съществуването и ценностите на нематериално културно наследство. Надявам се, че при всички споменати обстоятелства, сегашната младеж ще намери интерес и радост от опознаването и участието в нематериалното културно наследство като приятно допълнение към ежедневието си. След това те ще го оценят и ще бъдат лесно ориентирани да опазят неговите ценности.

Kръгово хоро „Козара“

Kръгово хоро „Козара“  Елемент, вписан в Списъка на нематериалното културно наследство на Република Сръбска Босна и Херцеговина   Най-често срещаното „колело“ (кръгово хоро) – народен танц в репертоара на представленията на Козара и Поткозаре, изпълняван по всякакви поводи (сватби, събори, рождени дни, чествания, седянки, предянки и др.) – е плътен, сложно преплетен танц, силно характерлен за региона и наричан „Козара“ или „Козарачко“ от ​​всички коренни жители. Простотата на хореографията на „колелото“ ни връща в далечното минало. „Колелото“ е било неразделна част от живота на сръбския народ в тази област и е следствие от важни житейски събития. Много легенди и предания са изказани в песен при изпълняване на „колелото“ (текстовете са разказвателни), които включват теми за любовта, народни епоси, предания за герои от минали войни; някои може да имат комичен характер с цел забавление или просто да разказват за обикновените ежедневни събития от бита на хората. Освен това, фактът, че „Колелото“ е било неразделна част от живота на хората в тази област, се потвръждава от разнообразието от теми и мелодии, които тези хора са изпълнявали, защото са включени и изпети в Колелото. Освен с вокален, Колелото може да се изпълнява и с инструментален съпровод, предимно на триструнна тамбура, а понякога и на устна хармоника (или „музика“, както е местното наименование на този инструмент). Това, което придава специален чар на „колелото“ и го прави толкова уникално, е начинът на хващане на танцуващите и близостта между тях. С кръстосани пред телата ръце, танцьорите са в непосредствено притиснати един до друг, което придава специфична енергия, уникална сила и плътност на „Колелото“. В наши дни Колелото е живо, присъства постоянно и се изпълнява по различни поводи като задължителен елемент от всички празнични ритуали. Освен това се изпълнява активно от фолклорни ансамбли и в общности, които се занимават с традиционни танци и съхраняване на традицията.

Tрадиционна песен ‘Ojkača’

Tрадиционна песен ‘Ojkača’ Елемент, вписан в Списъка на нематериалното културно наследство на Република Сръбска Босна и Херцеговина   Оригиналната песен „ойкане“ – ‘ojkača’ със заглавие „Ой девойко“ (‘Oj djevojko’), е традиционен елемент за сърбите от Поткозаре, особено в западната част, в района между реките Сана, Уна и Сава. Възниква като синкретичен елемент в тясна връзка със сватби, народни събирания и подобни събития. Пее се от две групи в последователност, докато хората танцуват в „коло“ – вид фолклорен танц в кръг. Изпълнението му е придружено от „тамбурица“, който е традиционен струнен музикален инструмент. Характерни за песента са епични стихове от десет срички с ритмична пауза след четвъртата сричка. Песента се изпълнява обикновено в куплети. Пее се от хора от всички възрасти, от деца до най-възрастни изпълнители. Елементът присъства в тази област от десетилетия. ‘Ojkača’ е традиционна песен, изпълнявана от група от певци, при което има водещ глас, докато останалите го следват, припявайки басово, с което създават мелодията. Изпълнява се а капела или е съпроводено от фолклорен инструмент, наречен „тамбурица“ (‘tamburica’).    

Ковачите от Мърконич град

Ковачите от Мърконич град Елемент, вписан в Списъка на нематериалното културно наследство на Република Сръбска Босна и Херцеговина   Ковашкият занаят в град Мърконич датира от края на 16 век. Според архиви през 1935 г. в Мърконич е имало 28 ковачници, докато в периода между 1952 г. и 1992 г. е имало 30. Най-важният продукт на ковашката търговия е бил инструментът за ръчно косене на трева – вид коса, наречена „варкарка“. Терминът „варкарка“ (‘varcarka’) произхожда от предишното име на Мърконич – Варкар Вакуф (Varcar Vakuf). Днес в града работят само четирима ковачи. До 1992 г. ковачите в Мърконич са изработвали около 5000 коси „варкарка“ годишно, докато в момента се правят само няколкостотин. Процесът на изработване на косата е изцяло занаятчийски и техниките на изработване се предават от баща на син в продължение на поколения. Трима от споменатите четирима занаятчии, се занимават с изработката на косата „варкарка“. Освен косите, те изработват и брадви, мотики, подкови и др.