Изработване на традиционни украшения от креп-хартия в Хърватия
Изработване на традиционни украшения от креп-хартия Област: Традиционни занаяти Елемент, вписан в Националния регистър на НКН на Хърватия В североизточните и централните области на Хърватия, от далечни времена, а според учените – със сигурност от векове, е известна техниката на изработване на украшения от креп хартия. Изкуствени цветя и други видове украса – фигурки, гирлянди – се използват по различни поводи за декориране на всякакви предмети и вътрешни пространства. Типични примери са украсяването на дома за Коледа преди поставянето на самата коледна елха; украсяването на дървени и други кръстове покрай пътищата и в гробищните паркове, декорирането на местата за провеждане на различни празнични прояви като сватби, кръщенета и други битови или религиозни събития. Наред с отделни носители, които съхраняват нужните познания в семейния си кръг, след вписването на това изкуство в Националния регистър на НКН през 2007 г., изработването на цветя от креп хартия се популяризира от музеи (напр. Музея на открито в Кумровец) и неправителствени организации. От 2019 г. насам, музеят „Магда и Луиза“ в Маджарево, чийто директор е Тибор Мартан – педагог и етнолог, организира специален фестивал на традиционните украшения, изработени от креп хартия, който се приема много добре както от местните хора, така и от гостите на селището от цяла Хърватия, включително представители на малцинствата. Идеята е да се разшири участието и на международно равнище. Фестивалът се ползва с подкрепата на местния образователен център (Отворен университет), Центъра за традиционна култура във Вараждин и Асоциацията на пенсионерите в град Нови Мароф. По този начин се осигурява жизнеността на традицията, така че елементът да достигне до най-широки кръгове от обществеността, като същевременно достави едно споделено преживяване на участниците. В края на Фестивала изработените украшения се показват пред публика; така всяка година се представят произведения на над 20 неправителствени организации и групи за ученическо предприемачество от Централна и Северна Хърватия. В допълнение към провежданите по време на Фестивала учебни работилници, целогодишно се изнасят леции, организират се изложби и рекламни събития, всички с цел повишаване на видимостта сред обществото.
Традиционно украсяване на великденски яйца с конец в Хърватия
Традиционно украсяване на великденски яйца с конец Област: Традиционни занаяти Елемент, вписан в Националния регистър на НКН на Хърватия В източните области на Хървания е известна една специална техника, свързана с католическия обичай на украсяване на великденски яйца с конец. Съдържавието на яйцето се изсмуква, след което то се украсява с апликации от конец в различни цветове и мотиви. Най-често срещани са елементи с ромбоидна форма, като някой от цветовете отразяват тези на националния флаг като израз на етническа принадлежност. За разлика от сходни техники в някои други държави, конецът не се залепва върху яйцето, а се промушва през него и се увива около черупката му без какъвто и да било слепващ елемент. В последно време се наблюдава спад в броя на носителите на тази традиция, така че усилията за нейното популяризиране чрез различни дейности се подкрепят на местно и държавно равнище. Неправителствената организация „Дружина“, ръководена от Манда Свирач, професор по етнология, мотивира носителите да продължат традицията, организирайки учебни работилници, образователни лектории и изложби в Източна Хърватия, но и на други места в страната и в чужбина. Едно от най-новите приложения на украсеното по този начин великденско яйце е да се подарява за спомен на участници в различни събития (експертни срещи, посещения в чужбина и пр.). Освен това излезе от печат книга с инструкции как се украсяват великденски яйца по традиционния способ, издадена и разпространявана по инициатива на проф. Свирач. Вписването на тази традиция в Националния регистър през 2013 г. допринесе за повишаване на видимостта и значимостта на елемента пред широката общественост. Планирани са и допълнителни дейности, които ще се равиват и организират в бъдеще, така че младите поколения, посредством междупоколенческа комуникация, да усвоят успешно необходимите знания от представители на рода и общността, които все още поддържат традицията жива.
Окото на Назър – амулет срещу уроки
Изработка, практики и поверия, свързани с Назър Бончугю (Окото на Назър – амулет срещу уроки) Област: Традиционни занаяти – социални практики Елемент, вписан в Националния регистър на нематериалното културно наследство на Турция Назър Бончугю представлява ръчно изработено стъклено мънисто, широко използвано в Турция за предпазване от уроки. Мънистата се изработват от стъкло, разтопено в пещи и оформено с по-груби и по-фини железни инструменти така, че да наподобява око. Използват се като аксесоари или накити, като се смята, че имат положително въздействие върху ежедневния живот, особено в моменти като раждане на дете, обрязване или женитба. Стъкларството е традиционен поминък в някои градове в западните турски провинции, макар че вече се проявяват проблеми с предаването му между поколенията в контекста на отношенията майстор-чирак. Използването на стъкло в изработката на мънистата в Анадола води началото си от занаятчии, дошли в Измир от Египет, за да произвеждат мънистени гривнички за глезени и китки в Кемералтъ, Измир. Обучените от тези майстори местни турци развили производството на мъниста в съответствие със собствените си нужди. С появата на цветните стъкла, „окото“ започнало да се поставя на главата, за да предпазва носещия го срещу уроки. Производството на Окото на Назър продължава и днес с традиционни методи в село Гьорече, област Мендерес, и особено в село Назъркьой до Кемалпаша, Измир. Селото, наричано преди Курудере (Сух ручей) поради факта, че е разположено на брега на пресъхнало речно корито, впоследствие е преименувано Назъркьой с решение на Министерския съвет на Турция в чест на интензивното производство на мъниста срещу уроки.
Ритуалът „Ашуре“ в Турция
Ритуалът „Ашуре“ Област: Социални практики, ритуали и празнични събития Елемент, вписан в Националния регистър на нематериалното културно наследство на Турция „Ашуре“ е вид храна, която се приготвя от варива като пшеница, фасул, леблебия, кайсии, смокини и ядки, сварени заедно. Съвкупността от практики, формирани около приготвянето и раздаването на тази храна на десетия ден от месеца Мухарам по Лунния календара Хиджри, се наричат „традицията Ашуре“. Названието „ашуре“ е преминало в турския език чрез арабската дума „ашура“, която идва от еврейското „асор“, означаващо „десети“ на иврит. Много истории се разказват около събитията, за които се вярва, че са се случили през месец Мухарам, наричан в Турция и Ашура. Най-широко известните от тях са засядането на Ноевия ковчег, приемането на покаянието на Адам и спасяването на Пророка Авраам (Ибрахим) от пожара, запален от езичниците. Според значението, което й придават общностите, практикуващи ритуала Ашуре до ден днешен, съставките на храната, датата на приготвяне и предназначението й може да варират. Ашуре е храна, която се слави с богатството на съставките й. След като бъде приготвена, се чете молитва. Тъй като се смята, че има целебна сила, най-напред се предлага на болните и малките деца, и едва тогава се разпределя сред останалите, като се започне от най-близките роднини. По традиция, купата от ашуре се връща в долапа, без да се мие, тъй като се смята, че с почистването ще се отмият и добрините. Ако на дъното има останало ашуре, то се изсипва в корените на плодните дръвчета, за да родят повече плод. Днес тази традиция е запазила своята ценност като силен източник на колективна памет, споделено преживяване и социална идентичност в Турция.