Интервю с Велика Стойкова-Серафимовска
Велика Стойкова-Серафимовска, фасилитатор за прилагане на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство Р.Ц: Какви според Вас са основните послания на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство от 2003 г., които са значими и днес? В.С.: Като експерт по нематериалното културно наследство, етномузиколог и фолклорист, следя изпълнението и развитието на Конвенцията от 2003 г. на национално и регионално ниво от 2008 г. Продължително участвам в процеса на повишаване на обществената осведоменост за важността на нематериалното културно наследство на местно и национално ниво и имам възможността да посещавам различни европейски страни и да наблюдавам различни механизми за опазване в различни местни и национални контексти. Мога да потвърдя, че ключовите послания на Конвенцията остават напълно актуални. Конвенцията от 2003 г. се развива и нараства, обогатява се в по-широк аспект на признаване и насърчаване на нематериалното културно наследство като отлична платформа за устойчиво развитие сред засегнатите общности. Р.Ц: Бихте ли откроили тенденции в опазването на нематериалното културно наследство, които са свързани с използването на формалното и неформалното образование и са резултат от образователни политики и практики? В.С.: Ученето и преподаването на нематериалното културно наследство са отличен механизъм за представяне, насърчаване и прилагане на ключовите послания на Конвенцията за нематериалното културно наследство, но това е свързано с формалните национални образователни политики и стратегии, които изискват повече време за обучение на учители и педагози, занимаващи се с формалното образование. Като механизъм за опазване, досега тази тенденция е по-реализуема в неформалното образование, което може да бъде отлична отправна точка за споделяне на ползите от представянето на важността на нематериалното културно наследство сред децата, младежите, но и сред възрастните. Като учител, настойчиво вярвам, че този подход е ключов в предоставянето на инклузивен начин за учене „с“ и „за“ културното наследство и неговата неизбежна връзка с природата и устойчивия начин на здравословен живот и животна среда. Р.Ц: Какви са акцентите в отбелязването на 20-годишнината от подписването на Конвенцията и как кореспондират с динамичните промени в политически, културен, социален и икономически контекст днес? В.С.: Има много планирани и подготвени дейности за отбелязване на 20-годишнината на Конвенцията от 2003 г., но аз лично считам, че стартирането на глобалната кампания „Wiki Loves Living Heritage“ е най-видимата и насърчителна инициатива. Тази участваща, общностно насочена инициатива, която обръща внимание на практици по наследството, доброволци от Уикимедия и културни институции по целия свят, ще предостави отличен начин за представяне, насърчаване и споделяне на различни елементи на нематериалното културно наследство на глобално ниво и заедно да отпразнуваме животното наследство като всестранна платформа за по-добро разбирателство и уважение към различните общности и културни изрази по света. Р.Ц.: В каква посока виждате развитието на регионалните центрове категория 2 в опазване, съхранение и развитие на живите наследства? В.С.: Регионалните центрове от Категория 2 са важна част от мрежата на ЮНЕСКО в множество аспекти. От създаването си, Регионален Център София – ЮНЕСКО ъздаде отлична и много активна мрежа сред експерти и институции в страните от Югоизточна Европа, предоставяйки прозрачна платформа за споделяне на политики, механизми, както и различни подходи към опазването на нематериалното културно наследство в съответния регион. Очаквам бъдещето развитие на Центровете, по-конкретно на този София, да бъде насочено към свързване на засегнатите общности и развитие на мрежа сред носителите и занимаващите се с нематериално културно наследство, които споделят подобни елементи в Югоизточна Европа. Р.Ц.: Как вашият личен опит в общуването с нематериалното културно наследство се отрази на професионалното Ви израстване? В.С.: Бъдейки експерт по нематериалното културно наследство, разширих обхвата на полевите си изследвания, като открих, че общността е най-важният и централен субект не само за изследване, но и за посредничество. Въпреки че ние, като изследователи и експерти по НКН, сме в специфична мета-позиция, която се намира в положение да представя, интерпретира и прилага Конвенцията за НКН между общностите и заинтересованите страни, придобитият опит в областта на НКН също значително допълни и обогати моите лични възгледи като етномузиколог и фолклорист. Това повлия на личния ми подход и допринесе за развитието ми върху начина на работа като учител във формалното и неформалното образование, както и като изследовател на традиционни форми на НКН в музиката и танца. Възможността да научавам и използвам различни механизми и методологии за опазване на НКН на международно ниво ме обогати лично, но също така ме вдъхнови да прилагам по-приложими методи за споделяне на придобитото знание и опит по един по-продуктивен и полезен начин на местно и национално ниво.
Интервю с проф. д.н. Иван Кабаков
проф. д.н. Иван Кабаков, преподавател в Катедра „История и теория на kултурата” на СУ „Св. Климент Охридсkи” Р.Ц.: Какви според вас са основните послания на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство от 2003 г., които са значими и днес? И.К.: Един от важните елементи, върху които Конвенцията акцентира, е съхраняването на знанията и уменията като част от нематериалното културно наследство. Освен ценност сама по себе си, те позволяват и да се опазва материалното културно наследство по автентичен начин чрез работата на занаятчии, консерватори и реставратори. Днес, когато изкуственият интелект успешно замества човешкия интелект в много области, а дигиталните технологии правят излишна работата с ръце, е от особена значимост да се съхрани поне паметта за традиционните знания и умения и в частност за традиционните занаяти. Съхранената памет запазва „следите“ на човешкото развитие и съдържа информация за неговите „революционни стъпки”, както и маркира посоки за промяна на съвременните общества. В паметта е ключа към разбирането и интерпретирането и на традиционните общества, които оказват влияние върху поведението, възприятието, реакциите ни към заобикалящата ни реалност, дори в условията на глобализация и мащабни масови миграции, променящи картата на света. Съхранените знания и умения са белег на достигнатото обществено развитие. Признаването им за нематериално културно наследство в Конвенцията от 2003 г., е показателно за осъзнаването на тяхната значимост. Друго послание, което би могло да се открие в нея, е припознаването на неформалното образование като начин за предаване и поддържане на жизнеността на опазваното културно наследство, което изисква от институциите на паметта да бъдат не само пазители, но и активни участници в процеса на предаване на наследството, постигано и чрез обучение. Като част от важните послания е и препоръката към страните да осигурят условия за „създаването или укрепването на институции за подготовка на кадри в областта на управлението на нематериалното културно наследство“, което освен че има отново отношение към темата за знанията и уменията, припомня и един болезнен дефицит у нас – липсата на дългосрочна устойчива стратегия за управление на културата. Трябва да се посочи също така и обособеното място за участие на различни заинтересовани страни (и най-вече на общностите с наследство, които са носители на памет) в процеса на опазване на нематериалното културно наследство. Независимо от превръщането на израза „заинтересовани страни“ в клише поради прекомерната му употреба, той не е осмислен в достатъчна степен като съдържание. Причината са създадените през годините на социализма нагласи, всяка грижа в обществената сфера да бъде оставяна на държавата и нейните институции. Поради посочената причина се остава с впечатлението, че мисленето и преживяването на общностното като свое не е част от българския манталитет, а то е изключително важно, когато става въпрос за опазване на културно наследство. Р.Ц.: Бихте ли откроили тенденции в опазването на нематериалното културно наследство, които са свързани с използването на формалното и неформалното образование и са резултат от образователни политики и практики? И.К.: Водеща тенденция на територията на ЕС е извеждането на преден план на значимостта на неформалното образование и валидирането на придобития опит от него. Тя добива конкретни измерения в дейността на институциите на паметта, които се грижат за опазването на културното наследство, като позволява те да въвеждат практически модели за професионално развитие посредством валидиране на резултатите от дългогодишно практикуване на специфичните професии, свързани с дейностите преди всичко по опазване, проучване и социализиране. Освен това, тази роля на институциите на паметта като фактор в изграждането на кадри спомага за преодоляването на видимото разминаване между потребностите на пазара на труда и предлаганото формално образование. В България тази тенденция не е подкрепена от конкретни образователни политики и практики, които да отчитат промените, настъпили в областта на опазване на културното наследство от гледна точка на профила на професиите, стандартите за качество при изпълнение на дейностите и отчитането на техните специфични потребности.[1] Това е информация за размисъл и бъдеща работа. Освен това, в Европа на над-национално и национално равнище „набира“ скорост оценката на риска и оценката на въздействието (преди всичко) върху световното културно наследство като инструмент на управлението на културното наследство, който предотвратява невъзстановими щети не само в областта на материалното, но и на нематериалното наследство, вследствие на различни по вид и характер интервенции и въздействия. Тази тенденция и използването на коментирания инструмент за управление на процеси в областта на културата почти нямат аналог и развитие в областта на нематериалното културно наследство, не само в България, но и в Югоизточна Европа, а би могло да се помисли за реципрочни мерки и в тази област на културното наследство. Р.Ц.: Какви са акцентите в отбелязването на 20-годишнината от подписването на Конвенцията и как кореспондират с динамичните промени в политически, културен, социален и икономически контекст днес? И.К.: Според мен, акцентите трябва да бъдат съобразени с вече посочените посоки, тенденции и инструменти за управление, за да се постигне по-добра ефективност и обществена полезност от приемането и прилагането на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство от 2003 г. Р.Ц.: В каква посока виждате развитието на регионалните центрове категория 2 в опазване, съхранение и развитие на живите наследства? И.К.: Посоката на търсене на форми за осигуряване на устойчиво развитие и жизненост на опазваното наследство, според мен, е достатъчно легитимна и стратегически значима цел. Това включва усърдна работа с младото поколение, с представителите на културните и творчески индустрии, които могат да предложат и новаторски прочит на унаследените художествени форми (чудесни примери за което имаме в областта на българския фолклор), и интепретации, близки до светоусещането на младите хора и техния начин на живот. Партньорството с културните и творчески индустрии би могло да разкрие и възможности за пазарна реализация на пресъздадените форми на културно наследство, което е и начин за тяхното популяризиране и устойчиво съществуване. Р.Ц.: Как вашият личен опит в общуването с нематериалното културно наследство се отрази на професионалното ви израстване? И.К.: Нематериалното културно наследство винаги е било източник на силно творческо вдъхновение. Умелото използване на материалите, съчетаването на утилитарност и усет за красота, са повлияли и на моите представи за естетика. В професионален план изследването на знанията и уменията като част от традиционните занаяти[2] допринесе за натрупването на нови познания, усвояването на нови изследователски методи, разширяване на професионалните контакти, създаването на екипи и връзки на
Интервю с Андрей Прохин
Андрей Прохин, фасилитатор за прилагане на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство Р.Ц.: Какви според Вас са основните послания на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство от 2003 г., които са значими и днес? А.П.: Според мен една от основните идеи на Конвенция 2003 е, че всеки човек може да бъде носител на живо наследство (т.е. знания, умения, обичаи, език), заслужаващо да бъде опазено в името на настоящите и бъдещите поколения. Друго важно послание се състои във факта, че НКН е един от стълбовете на културното многообразие и диалога между общностите по цял свят. Р.Ц.: Бихте ли откроили тенденции в опазването на нематериалното културно наследство, които са свързани с използването на формалното и неформалното образование и са резултат от образователни политики и практики? А.П.: През последните години ЮНЕСКО осъществи вълнуващ проект в няколко европейски страни, целящ да насърчи учителите да използват елементи на НКН в различни дисциплини (математика, биология и др.). Това е тенденция сред водещите експерти по НКН: да насърчат младите хора да осъзнаят живото наследство от техните местни общности и да им помогнат да го използват като ресурс за развитие. Р.Ц.: Какви са акцентите в отбелязването на 20-годишнината от подписването на Конвенцията и как кореспондират с динамичните промени в политически, културен, социален и икономически контекст днес? А.П.: 20-ата годишнина на Конвенцията проследява болезненото преживяване на две човешки катастрофи в наши дни: пандемията от COVID-19 и войната в Украйна. И двете трагедии накараха хората да мислят за решения как да се адаптират към необичайни ситуации, за да защитят НКН, както и да помогнат на жертвите да преодолеят трудностите с помощта на НКН. Р.Ц.: В каква посока виждате развитието на регионалните центрове категория 2 в опазване, съхранение и развитие на живите наследства? А.П.: Регионалните центрове играят важна роля в свързването на хора от различни страни, споделянето на ценен опит и обсъждането на актуални проблеми. Благодарение на новите международни проекти, дейността на подобни центрове със сигурност ще продължи в същата посока. Р.Ц.: Как вашият личен опит в общуването с НКН се отрази на професионалното Ви израстване? А.П.: Ежегодното ми участие в обучения и експертни срещи изключително много ми помогна да се запозная с актуалните практики и виждания, свързани с опазването на НКН. Благодарение на този опит, у дома можех да отговарям на характерни въпроси, можех да се включа по-задълбочено в подготовката на номинационни файлове, да изнасям презентации на конференции и да подготвям лекции за студенти.
Интервю с Олександър Буценко
Олександър Буценко, Център за развитие „Демокрация чрез култура“, Украйна Р.Ц.: Какви според Вас са основните послания на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство от 2003 г., които са значими и днес? О.Б.: Ключовото послание е фокусът върху човешката креативност и културното многообразие. Тоест, основните заинтересовани страни са общности, групи и индивиди. Това не само e релевантно, но и много актуално днес в Украйна, когато човешкият живот, знания, умения, обичаи, традиции, занаяти и културни прояви са застрашени поради войната. Основното послание на Конвенцията е необходимостта да се борим за човека в създадения от човека свят. Р.Ц.: Бихте ли откроили тенденции в опазването на нематериалното културно наследство, които са свързани с използването на формалното и неформалното образование и са резултат от образователни политики и практики? О.Б.: Формалното и неформалното образование са един от основните инструменти за опазване на НКН. Сега, по този начин ние се опитваме не само да представим въведение в обучението за живото наследство, но и да образоваме чрез живото наследство, което може да бъде наистина забавно както за децата, така и за учителите. Р.Ц.: Какви са акцентите в отбелязването на 20-годишнината от подписването на Конвенцията и как кореспондират с динамичните промени в политически, културен, социален и икономически контекст днес? О.Б.: 20-ата годишнина и свързаните с нея световни събития могат да открият нови възможности за защита на НКН по отношение на технологии (Wiki, cloud inventories) и по-широка осведоменост. В нашия жизнен контекст, динамичните промени, носещи рискове и заплахи, заедно с възможностите за защита на НКН, предоставят възможност на носителите и заинтересованите страни за иновативни и ефективни решения. Р.Ц.: В каква посока виждате развитието на регионалните центрове категория 2 в опазване, съхранение и развитие на живите наследства? О.Б.: Изследвания, изграждане на капацитет, информация и експертен опит, разширено консултиране, насърчаване на иновативни проекти в тази област. Р.Ц.: Как вашият личен опит в общуването с НКН се отрази на професионалното Ви израстване? О.Б.: Това ме накара да разбера по-дълбоко ролята на културата и културното наследство в съвременния свят и да пожелая да науча всички компоненти на – ако е възможно да се каже – НКН екосистема, която включва традиции и модерно изкуство заедно с адаптирани дисциплини като екология, икономика, социално осигуряване.