Ковашкият занаят – изработването и ремонтирането на предмети от желязо – от векове играе централна роля в местната идентичност и културните особености на арменския град Гюмри. Макар тази практика да е доведена почти до изчезване в цяла Армения към средата на двайсети век, тя е оцеляла в Гюмри, чиито жители съхраняват до ден днешен наличните предмети – решетки на прозорци, огради, порти, врати, свещници и полилеи – изработени от старите майстори, като същевременно изковават и използват изделия от желязо в ежедневието си. Днешните ковачи – някои от които пето или шесто поколение майстори в занаята – играят активна роля в опазване и предаване на традицията на ковашкия занаят, както и на информация за неговата история, свързаните с него традиционни умения и знания. Обикновено практиката се предава неформално в рамките на рода, от възрастните майстори на техните деца и внуци. В допълнение, ковашкият занаят се предава и във формална среда, с помощна на общински музеи и на две специализирани учебни заведения – Академията за изящни изкуства на Гюмри и Занаятчийския колеж № 1 в Гюмри. Определяща част от архитектурната идентичност на град Гюмри, ковашки изделия могат да се видят във външното и вътрешно оформление на частни и обществени сгради, а ковашкият занаят се асоциира с ценности като усърдие, порядъчност, честен труд и взаимно уважение.
Меню
