Традицията на ковашкия занаят в Гюмри

Ковашкият занаят – изработването и ремонтирането на предмети от желязо – от векове играе централна роля в местната идентичност и културните особености на арменския град Гюмри. Макар тази практика да е доведена почти до изчезване в цяла Армения към средата на двайсети век, тя е оцеляла в Гюмри, чиито жители съхраняват до ден днешен наличните предмети – решетки на прозорци, огради, порти, врати, свещници и полилеи – изработени от старите майстори, като същевременно изковават и използват изделия от желязо в ежедневието си. Днешните ковачи – някои от които пето или шесто поколение майстори в занаята – играят активна роля в опазване и предаване на традицията на ковашкия занаят, както и на информация за неговата история, свързаните с него традиционни умения и знания. Обикновено практиката се предава неформално в рамките на рода, от възрастните майстори на техните деца и внуци. В допълнение, ковашкият занаят се предава и във формална среда, с помощна на общински музеи и на две специализирани учебни заведения – Академията за изящни изкуства на Гюмри и Занаятчийския колеж № 1 в Гюмри. Определяща част от архитектурната идентичност на град Гюмри, ковашки изделия могат да се видят във външното и вътрешно оформление на частни и обществени сгради, а ковашкият занаят се асоциира с ценности като усърдие, порядъчност, честен труд и взаимно уважение.

 
Title EN: Blacksmiths’ family Photograph: Argam Yeranosyan © Ministry of Science, Culture and Sport of the Republic of Armenia

Армения

Традицията на ковашкия занаят в Гюмри

Дата на вписване :

Вписан през 2023г. (18.COM) в Представителен списък на нематериалното културно наследство на човечеството

Поклонение в манастира Св. Апостол Тадеус

  Ежегодното тридневно поклонение в манастира Св. Апостол Тадеус в северозападен Иран се провежда всеки юли. Поклонниците отдават почит на двама важни светци: Св. Тадеус, един от най-ранните апостоли, проповядвали християнството, и Св. Сантухд, първата жена-християнска мъченица. Носители на елемента са арменци, населяващи Иран, ирано-арменци, живеещи в Армения, и последователи на Арменската апостолическа църква. Преди да се отправят към манастира, поклонниците се събират в Табриз. Всяка година те изминават разстоянието от 700 километра от Ереван до манастира. Възпоменателната церемония включва специални богослужения, литийни шествия, молитви и пости. Кулминацията е Света литургия с приемане на Свето причастие. Предвижда се време и за изпълнение на традиционни арменски песни и танци и за пиршества, на които се поднасят традиционни арменски блюда. Поклонението е основното светско и културно събитие на годината. Усещането за общност се подсилва от обстоятелството, че участниците живеят в палатки, издигнати в близост една до друга. Манастирът е място за поклонения вече над деветнайсет века. В годините на съветската власт в Армения, обаче, участието в поклонения е било забранено. Носителите на елемента са запазили културната памет за обичая, като са я предали в рамките на родовете и общностите си. Едва след обявяването на независимостта на Армения през 1990 г. обичаят се възражда.

 
The camping of pilgrimes around the St. Thaddeus Monastry Photograph: Sherly Avedian © Iranian Cultural Heritage, Handicrafts and Tourism Organisation (ICHHTO), 2019

Армения

Поклонение в манастира Св. Апостол Тадеус

мултинационална кандидатура на (Ислямска република) Иран и Армения

 

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2020 г. (15.COM) в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството

Изкуството за изписване на арменските буквите (писменост) и форми на културно изразяване

Изкуството за изписване на арменските буквите (писменост) и форми на културно изразяване е многовековно и засяга арменската писменост и калиграфия, както и различните им употреби. Елементът се основава на арменската азбука, създадена през 405 г. от Месроп Мащоц, която следва принципа „една буква за един звук“. Той се отличава с широка гама от орнаментални шрифтове, обикновено класифицирани посредством формата; възли, птици, животни, персонажи и митични или въображаеми създания. От своето създаване, арменските букви се ползват не само с основната си функция за създаване на писмено наследство, но и като числа, криптографии, гатанки и др. Днес буквите се използват и в занаятчийството. Арменското изкуство за изписване на буквите е обхванало почти всички слоеве на обществото, има особено влияние в народното изкуство. Елементът се практикува на територията на Армения и е неразделна част от културната идентичност на арменския народ. Сред носителите и практикуващите има художници, тъкачи на килими, майстори на бродерии, скулптори, езиковеди, калиграфи, бижутери и други. Образователните институции на всички нива съдействат за предаването на съответните знания и умения на бъдещите поколения, а няколко младежки центрове отдават голямо значение на преподаването на арменското изкуство на изписване на букви. Ежегодният международен конкурс за дизайн „Гръншан“ има непрекъсната подкрепа от 2008 г. Арменската апостолическа църква има основна роля за приобщаване на децата и младежите към традицията.

 
Letters in miniature © Ashot Mkrtchyan/Ministry of Culture RA, 2018

АРМЕНИЯ​

Изкуството за изписване на арменските буквите (писменост) и форми на културно изразяване

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2019 г. (12.COM) в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството

Кочари, традиционен групов танц

Кочари е традиционен танц, който се изпълнява в цяла Армения по време на празници, празнични тържества, семейни церемонии и други социални събития. Той е достъпен за всички участници, независимо от възраст, пол или социален статус. Кочари създава усещане за споделена идентичност и солидарност, допринася за приемствеността на историческата, културната и етническата памет и насърчава взаимното уважение между членовете на общността от всички възрасти. Начините на предаване на танца са формални и неформални, и никога не са били прекъсвани. Официалните средства за предаване обхващат курс „народна песен и танц“ в учебните програми на общообразователните училища в Армения от 2004 г., образователни програми в младежки центрове за изкуства, както и повишена видимост на елемента в интернет и други медии, институционални инициативи. Фолклорните танцови състави също действат в различни общности от 60-те години на миналия век, а неправителствените организации редовно провеждат курсове по танци. Неформалното предаване се случва в семейна среда и чрез спонтанно формирани танцови групи. Общностите, групите и отделните лица участват активно в осигуряването на жизнеспособността на елемента, по-специално чрез инициативата „Нашите танци и ние“, която се провежда от 2008 г. Практикуващите с опит, играят ключова роля в усилията за опазване на елемента.

 
Kochari dance scene © Gagik Ginosyan, 2013

АРМЕНИЯ​

Кочари, традиционен групов танц

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2017 г. (12.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Лаваш, приготвяне, значение и поява на традиционния хляб като израз на културата в Армения

Лаваш е вид традиционен плосък хляб, който е неразделна част от арменската кухня. Обикновено се приготвя от малка група жени, като за това се изискват големи усилия, взимопомощ, опит и специални умения. Тестото се приготвя от пшенично брашно и вода, като се меси и се оформя на топки. Разточва се на тънки кори ите се полагат върху овална форма, наподобяваща дълга тясна възглавница. Подготвената така форма с тестото се залепва на стената на традиционната за лаваш конусовидна глинена пещ. След триийсет секунди до минута изпеченият хляб се отделя от стената на фурната. Лавашът обикновено се сервира завит на руло около местни сирена, зеленчуци или месни храни и може да се съхранява до шест месеца. Този вид хляб има ритуална роля при сватби, където се поставя на раменете на младоженците, за да донесе плодородие и просперитет. Работата в група по изпичене на хляба лаваш укрепва семейните, общностните и социалните връзки. Обикновено младите момичета участват като помощнички в процеса и постепенно, с натрупването на опит, стават все по-ангажирани в процеса. Мъжете също участват в изработката на формите и направата на фурните, като предават своите умения на ученици и чираци. Това е необходима стъпка за запазване на традицията и жизнеспособността на приготовлението на хляб лаваш.

 
©Harutyun Marutyan, 2013

АРМЕНИЯ​

Лаваш, приготвяне, значение и поява на традиционния хляб като израз на културата в Армения

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2014 г. (9.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Изпълнение на арменския епос на „Daredevils of Sassoun“ (Смелчаците от Сасун) или „David of Sassoun“ (Давид от Сасун)

Арменският епос (Смелчаците от Сасун) разказва историята на Давид от Сасун, горд и независим младеж, който с благословията от Господ, защищава родината си в неравностойна битка срещу злото. Тойсе вписва в традиците на героичния епос, които разказват историята на един народ и изразяват неговите надежди и дълбоки стремежи.Епосът е рецитиран с лирически глас ритмично, с корпус от отделни песни в поетичен стил на римуване. Изпълнява се ежегодно презпърватасъбота на октомври (в някои села наречен Празникна епоса), по време на сватби, рождени дни, кръщенета и големи национални културни събития. Изпълнителят на епоса е седнал, обикновено облечен в традиционен костюм, има съпровод от дудук, дървен духов инструмент. За епическите изпълнители няма ограничения за пол, възраст или професионални умения. Умението се предава в семействата и се мисли за призвание, особено в общности в селата, които поддържат тяснавръзка с фолклорната култура. Съществуват сто и шейсет вариации на епоса. В наши дни изпълненията продължават до два часа, като епосът е разделен на епизоди. Много честотой е посочват катоедно от най-важните произведения в арменския фолклор, функциониращо като енциклопедия и хранилище на целия архив от знания за наследството на арменския народ, за тяхната религия, митология, философия, космология, обичаи и етика.

 
©2004 „House of Sasssoun“NGO

АРМЕНИЯ​

Арменски епос „Давид Сасунски“

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2012 г. (7.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Изкуството на арменските каменни кръстове. Символизъм и майсторство на хачкарите

Хачкарите са стели, издигнати на открито, с изображения, издълбанивърхукамък от занаятчии в Армения и арменската диаспора. Те служат за място за поклонение по места, завъзпоменателни камъни и реликви, улесняващи връзката между светското и божественото. Размерът им достига до 1,5 метра височина и в средата има издълбан декоративен кръст, свързансъс символа на слънцето или колелото на вечността, придружен от геометрични растителни и животински мотиви и персонажи. Обикновено хачкарите са създадени върху местен камък и са издълбани с помощта на длето, шаблон, остриета и чукове. Издълбаното се грундира с помощта на фин пясък. Малките процепи и грапави повърхности се заглаждат с мазилка от глина или вар, а след това се боядисват. Веднъж завършен, хачкарът се издига по време на скромна религиозна церемония. Смята се, че хачкарите притежават божествени сили и могат да осигурят помощ, защита, победа, дълъг живот, възпоменание и посредничество за спасение на душата, след ритуално благославяне и помазване. Всеки хачкар има свой собствен модел и нито един не прилича на друг, въпреки че са повече от 50 000. Направата на хачкар се предава като умение в семейството или от майстор на чирак.Преподават се традиционните методи и похвати и същевременно се насърчават местните различия и индивидуалната импровизация.

 
© 2008 H.L. Petrosyan

АРМЕНИЯ​

Каменни кръстове Хачкар (Kachkars) – символика и изработка

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2010 г. (5.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Дудук и неговата музика

Дудукът, или арменски обой, е духов инструмент, с двоен тръстиков платък, който се характеризира с топъл, мек и леко носов звук. Той принадлежи към категорията на духовите музикални инструменти, която включва и балабан, използван в Азербайджан и Иран, обикновен дудук в Грузия и ней в Турция. За направата на инструмента се използва меката дървесина на кайсиевото дърво, която се счита за най-подходящ материал. Платъците се изработват от тръстиката, наречена ghamish или yegheg, която е местно растение, което се среща край река Аракс. Корените на арменската музика за дудук датират от времето на арменския цар Тигран Велики (95-55 г. пр.н.е.). Инструментът се свързва с популярни арменски традиционни песни и танци от различни региони, като неговата музика е предпочитана за събития като сватби и погребения. Въпреки че има множество известни солисти, сред които Геворг Дабагян и Ваче Шарафян, традиционно на дудук свирят двама музиканти.  Единият създава музикалната база за водещата мелодия, като свири с бурдон, благодарение на  верижно дишане, докато другият музикант разгръща сложни мелодии и импровизации. Има четири основни вида дудук, вариращи по дължина от 28 до 40 см. Това разнообразие позволява на звученето на дудука да изразява различни настроения в зависимост от съдържанието и контекста на мелодията. Най-подходящ за изпълнение на любовни песни се смята 40-сантиметровият дудук, докато по-малкият обикновено съпровожда танцови събития. Днес майсторите на дудук продължават да изработват и експериментират с различни форми на този инструмент. Много арменци смятат дудука за инструмент, който най-красноречиво изразява топлина, радост и отразява национална история на Армения. През последните няколко десетилетия популярността на арменската музика, изпълнена на дудук намалява, особено в селските райони, от където именно е възникнала. Все по-рядко включен като инструмент по време на популярните празници, дудукът се използва по-често от професионални музиканти, като част от тяхната концертна дейност, а всичко това застрашава жизнеспособността на елемента, характера на музиката и нейните традиционни корени.

 
© Samvel Amirkhanyan

АРМЕНИЯ​

Арменски дудук и неговата музика

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2008 г. (3.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството (първоначално обявен през 2005)