Бабуването – знания, умения и практики

Акушерките (популярно наричани „баби“) са компаньонки и помощнички на бременни жени и техните семейства преди, по време на и след раждането на детето. През цялото времетраене на бременността, „бабите“ извършват посещения по домовете, дават указания, полагат грижи и улесняват подготовката за раждането, като водят и курсове за изграждане на капацитет. Те допринасят за защитата на основни човешки права, предавайки своите знания на майки и цели семейства. Бабуването се основава на почерпени от човешкия опит практики и традиционни знания, умения и техники. То варира в съответствие със социалния, културния и природния контекст на различни общности и държави, като понякога включва познания по традиционна медицина и лечебни растения и билки. Бабуването предполага и прилагането на специфични културни практики, лексика, празничност и обредност. Необходимите за тази дейност умения и знания се опазват, развиват и предават от практикуващите общности, особено в рамките на мрежи от жени, в течение на поколения. Традиционното познание, свързано с бабуването, се натрупва от пряк опит, наблюдения и взаимодействие с човешкото тяло. То се предава посредством устни указания, наблюдение, участие и обмен на колегиален опит. В много държави практиката на бабуване изисква и официален сертификат, като свързаните с него знания и умения се предават в системата на формално обучение, като например университетски курсове по учебна програма, някои от които са синхронизирани със стандартите на Международната конфедерация на акушерките.

 
Title EN: Male midwife provides care and attention to pregnant woman with traditional methods, Colombia © Jaime Acuña Lezama/Ministry of Culture of Colombia, 2016

кипър

Бабуването – знания, умения и практики

мултинационална кандидатура на КолумбияКипърГерманияКиргизстанЛюксембургНигерия

Словения и Того

Дата на вписване:

Вписан през 2023 (18.COM) в Представителен списък на нематериалното културно наследство на човечеството

Токати – споделена програма за опазване на традиционни игри и спортове

Като част от съгласуваните усилия за опазване на традиционните игри и спортове в Италия, Белгия, Хърватия, Кипър и Франция, Асоциацията за древни игри стартира програмата Tocatì („Твой ред е“) – фестивал-платформа, която обединява общности, групи и отделни лица, практикуващи традиционни игри. Токати свързва традиционни игри и спортове с ценностите на нематериалното културно наследство, мобилизирайки хиляди играчи, доброволци, почитатели и медийни дейци. Като се провежда на улицата, тя добавя към високо урбанизираните, туристически градски части нови пространства за приобщаване и равнопоставеност, като повишава обществената информираност за съществуването на този вид нематериално културно наследство и свързаните с него рискове. Петте основни цели на програмата Токати са: а) укрепване на общата основа за обмен между носителите и институциите; б) установяване на процес на идентификация чрез участие, документиране и мониторинг на традиционни игри и спортове; в) подобряване на предаването на традиционните игри и спортове чрез формално и неформално образование; г) овластяване и защита на общностите и увеличаване на тяхната способност за осигуряване на достъп до, и стопанисване на публичните пространства; и д) включване на общности, групи, отделни лица, институции и други заинтересовани в иновативни инициативи за изграждане на капацитет. Тези цели бяха набелязани чрез допитвания до общностите и срещи на местно, национално и международно равнище, като динамично спомогнаха за оформянето на Токати, допринасяйки за нарастващото количество на участниците и разрастване на обхвата на програмата.

 
© Alain Meessen, Handmade in Brugge, 2020

кипър

Токати – споделена програма за опазване на традиционни игри и спортове

мултинационална кандидатура на

ХърватияКипърБелгияИталия и Франция

Дата на вписване:

Елемент, избран през 2022 г. за вписване в Регистъра на добрите практики за опазване

Византийско пеене

Като живо изкуство, съществуващо повече от 2000 години, византийското песнопение е значима културна традиция и завършена музикална система, част от общите музикални традиции, развити във Византийската империя.

Византийското пеене е тясно свързано с духовния живот и религиозния култ като придава ценност в музикален план на литургичните текстове на Гръцката православна църква. Това вокално изкуство се концентрира върху интерпретацията на църковния текст. То дължи своето съществуване без съмнение на думата (logos).  Всъщност всеки аспект от традицията служи за разпространение на богослужебния текст. Предавано устноотпоколениенапоколение, песнопението запазва всичките си характеристики през вековете: иде реч за предимно вокална музика, по своята основа монофонична; песните са кодифицирани в система от осем лада (гласове) или осем степени; различни ритмични стилове са използвани, за да се акцентира върху избрани срички в определени думи на литургичния текст. Изкуството на псалма се свързва с мъжкия глас, но певиците също са многобройни – в девическите манастири, както и в енориите.

Освен в църковните храмове, византийското песнопение процъфтява благодарение на отдадеността на експерти и любители – музиканти, хористи, композитори, музиколози и университетски преподаватели, които допринасят за неговото изучаване, представяне и разпространение.

 
Father Nikolaos Lympouridis with his students, during their weekly Byzantine chant lesson at the School of Byzantine and Traditional Music of the Holy Metropolis of Lemesos, in Limassol, Cyprus Photograph: Mediazone/A.Polyniki © Cyprus National Commission for UNESCO, 2018

кипър

Полифоничният керван – изучаване, опазване и популяризиране на полифоничното пеене от Епир

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2020 г. (15.COM) в Регистъра на добрите практики за опазване на НКН

Изкуството на сухата каменна зидария – знания и строителни техники

Изкуството на сухата каменна зидария се отнася до знанията и уменията за направата на каменен градеж с подреждане на камъните един върху друг без да се използват други материали, освен обикновено суха почва. Сградите със суха зидария съществуват в по-голяма част от селските райони – главно в стръмни терени, както вътре, така и извън обитаемите пространства. Те не са непознати и в градските райони. Стабилността на конструкциите се осигурява от подбора и внимателното поставяне на камъните.
Сградите със суха зидария изграждат множество и разнообразни пейзажи като позволяват да се развият различни типове жилища, селскостопански постройки и за отглеждане на добитък. Те свидетелстват за използването на методи и практики от хората от дълбока древност до модерните времена за организиране на пространства на живеене и на работа като оптимизират местните природни и човешки ресурси. Играят основна роля за предотвратяване на свлачища, наводнения и лавини и за борба с ерозията и отнемане на почвения слой, подсилване на биоразнообразието и създаване на адекватни микроклиматични условия за земеделие. Селските общности са носители на знанията и уменията, дълбоко съхранени, както и професионалисти в строителния сектор. Сухите каменни зидарии винаги са правени в пълна хармония с околната среда и техниката е пример за хармонична връзка между хората и природата. Практиката се предава предимно в процеса на нейното прилагане, адаптирано към конкретните условия на всяко място.

 
© Branko Orbanić, 2011
© Branko Orbanić, 2011

КИПЪР

Изкуството на сухата каменна зидария – познания и строителни техники

мултинационална кандидатура на

ХърватияКипърГърцияФранцияИталия, Словения

ИспанияШвейцария

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2018 г. (13.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство

Средиземноморска диета

Средиземноморската диета представлява съвкупност от умения, знания, ритуали, символи и традиции, свързани с прибиране на реколта, риболов, животновъдство, консервиране, преработка, готвене, и по-специално споделяне и консумация на храна. Храненето заедно е в основата на културната идентичност и приемственост на общностите в региона на Средиземноморския басейн. Това е момент на споделяне и общуване, на укрепване и обновяване на семейството, групата или идентичността на общността. Средиземноморската диета подчертава ценности като гостоприемство, сближаване, междукултурен диалог и креативност, както и начин на живот, уважаващ различията.

Средиземноморската диета играе важна роля в културните пространства, фестивали и празненства, обединявайки хора от всички възрасти и социални класи. Включва занаятчийството и производството на традиционни съдове за транспортирането, съхранението и консумацията на храни, включително керамични чинии и чаши. Жените имат важна роля в трансмисията на знанията, свързани със Средиземноморската диета: те опазват техниките, спазвайки сезонните ритми и празненства, и предават ценностите на този елемент на новите поколения. Пазарите също играят ключова роля като места за съхранение и предаване на средиземноморската диета.

 

кипър

Средиземноморска диета

мултинационална кандидатура на

КипърХърватияИспанияГърцияИталияМарокоПортугалия

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2013 г. (8.COM) в Представителната листа на нематериално културно наследство на човечеството

„Чатиста” фолклорен поетичен дуел

Живата, импровизирана устна поезия известна като „Чатиста” Tsiattista , често се представя под акомпанимента на цигулка или лютня. Дуелът представлява надпревара между двама поети-певци като единият се опитва да надмине другия с рецитал на остроумни стихове, съставени от римувани куплети. Разпространен е отдавна по сватби, панаири и други събития в общността. За успешни поети-певци се считат тези, които проявяват остроумие, сериозно познаване на поетичните и музикални традиции, имат богат речник и въображение. Преди, често това са били мъже със скромни средства и ограничено образование , които предавали работата си само устно. В наши дни повечето поети са мъже, но напоследък се наблюдават изпълнения  и на талантливи жени.

Качествата, които трябва да имат поетите са: да бъдат добре запознати с кипърския гръцки диалект, да имат необходимите познания на популярната поезия на Кипър,  да импровизират за определено време по дадена тема, да бъдат в състояние да отговорят на своя противник.

 

кипър

„Чатиста” фолклорен поетичен дуел

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2011 г. (6.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Дантела „Лефкаритико” от село Лефкара

Традицията на производство на дантела в село Лефкара, което се намира в югоизточната част на Кипър, датира от около 14 век. Повлияна от местния занаят, бродерията на венецианските придворни, които управлявали страната през 1489 г. и древните гръцки и византийски геометрични модели, е изработена ръчно. Създаването на дантелата, което съчетава изкуство и социална практика, си остава основен поминък на жените в селото. Те изработват забележителни покривки, салфетки и декоративни парчета, докато седят заедно и си говорят из тесните улички на селото или в закритите дворове.

Уникалното усвояване на занаята се предава неформално на младите момичета през годините и чрез точните указания на техните майки или баби за украсяването на лена с памучен конец. Когато жената се научи да изработва дантелата, вече може да използва своето въображение при дизайна на модела като вплита успоредно традицията, съчетана с персоналната идентичност.

Като свидетелство за способността да се оценяват многообразието на различни влияния и да ги включват в собствената им култура, жените, шиещи дантелата са в центъра на ежедневния живот на Лефкара и горд символ на неговата идентичност.

 

кипър

Дантела „Лефкаритико” от село Лефкара

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2009 г. (4.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството