Акушерките (популярно наричани „баби“) са компаньонки и помощнички на бременни жени и техните семейства преди, по време на и след раждането на детето. През цялото времетраене на бременността, „бабите“ извършват посещения по домовете, дават указания, полагат грижи и улесняват подготовката за раждането, като водят и курсове за изграждане на капацитет. Те допринасят за защитата на основни човешки права, предавайки своите знания на майки и цели семейства. Бабуването се основава на почерпени от човешкия опит практики и традиционни знания, умения и техники. То варира в съответствие със социалния, културния и природния контекст на различни общности и държави, като понякога включва познания по традиционна медицина и лечебни растения и билки. Бабуването предполага и прилагането на специфични културни практики, лексика, празничност и обредност. Необходимите за тази дейност умения и знания се опазват, развиват и предават от практикуващите общности, особено в рамките на мрежи от жени, в течение на поколения. Традиционното познание, свързано с бабуването, се натрупва от пряк опит, наблюдения и взаимодействие с човешкото тяло. То се предава посредством устни указания, наблюдение, участие и обмен на колегиален опит. В много държави практиката на бабуване изисква и официален сертификат, като свързаните с него знания и умения се предават в системата на формално обучение, като например университетски курсове по учебна програма, някои от които са синхронизирани със стандартите на Международната конфедерация на акушерките.