Пролетен празник Хидрелез

За отбелязване на този празник се извършват различни церемонии и ритуали, свързани с природата, които гарантират благополучието, плодородието и благоденствието на семейството и общността, защита на добитъка и земеделските култури за предстоящата година.

 
Pelivan wrestling on Hidrellez Day
© Združenie Festival Proletni Veselbi 2010

Република Северна Македония

Пролетен празник Хидрелез

мултинационална кандидатура на Република Северна МакедонияТурция

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2017 г. (12.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство

Културни практики, свързани с 1-ви март

Свързаните с 1-ви март културни практики включват традиции, предавани от древни времена, които отбелязват началото на пролетта. Основната практика се състои във връзването на червени и бели конци, тяхното подаряване и носене, както и развързването им, когато се види за първи път цъфнало дърво, лястовица или щъркел. Други локални практики също са част от голямото честване на пролетта като дейности за пречистване в Молдова. Смята се, че мартеницата осигурява символична защита срещу опасности като непостоянно време. Тя гарантира и безопасното преминаване от зима към пролет за хора, групи и общности. Всички членове на общностите, независимо от възрастта, участват в традицията, а тя допринася за социалното сближаване, междупоколенческите отношения и взаимодействието с природата и насърчава многообразието и творчеството. Неформалното образование е най-използвания начин за препредаване: в селските райони младите момичета се учат как да връзват конците от по-възрастни жени, докато в градските райони учениците се учат от учители, от занаятчии и чрез неформално образование. Друг начин за предаване се предоставя от семинари на тема „Мартеница / Мартинка / Mărţişor”, организирани от етнографските музеи. Общностите участват активно в усилията за описване, проучване, документиране и популяризиране на елемента. Днес се изпълняват множество културни проекти за опазване на практиката.

 
Making-of-martisor-thread
© Constantin Brăiloiu Institute of Ethnography and Folklore, Romanian Academy, 2014

РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ ​

Културни практики, свързани с 1-ви март

мултинационална кандидатура на България, Северна МакедонияМолдоваРумъния

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2017 г. (12.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство

Мъжко двугласно пеене „Гласоечко” от Долни Полог

Мъжкото двугласно пеене от Долни Полог е традиционна форма на вокална музика, характеризираща региона и известна сред местните като „Гласоечко”. Песните са полифонични, с монотонен глас в контрапункт на водещата мелодия, често съпровождана от гайда. „Гласоечко” се изпълнява спонтанно на групи от двама или трима изпълнители по време на тържества, сватби, официални вечери и други обществени събирания.

Представянето на това музикално наследство отразява културната идентичност на носителите на този елемент. Практикуващите тази традиция са видни, талантливи солови певци, които са придобили знанията си чрез имитиране на техники и умения от своите предци.

 

РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ ​

Мъжко двугласно пеене „Гласоечко” от Долни Полог

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2015 (10.COM) в Списъка на нематериалното културно наследство, което се нуждае от спешна помощ

Копачката, народен танц от село Драмче, регион Пижанек

Копачката е динамичен, енергичен народен танц, практикуван от местните жители на село Драмче в региона Пижанек. Танцът се изпълнява от най-добрите танцьори – мъже в селото по време на сватби, сборове и религиозни празници. Изпълнява се в полукръг под звуците на тъпан, гъдулка, а понякога на тамбура или гайда. Основна роля в танца имат: водачът, инициатор на танца, последният и средният танцьор, които са опора и баланс между лявата и дясна страна на полукръга. По време на танца, танцьорите се държат за коланите с кръстосани ръце за гарантиране стабилността на техните бързи движения. Танцът започва с бавни стъпки, след това продължава с бързи, кратки стъпки, следват по-бързи стъпки и т.нар. щамповане с крака. Копачката е символ на културна идентичност, не само за общността на село Драмче, но и за целия регион Пижанек.

 

РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ ​

Копачката, народен танц от село Драмче, регион Пижанек

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2014 г. (9.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Празник на Свети Четиридесет мъченици в Щип

Празникът на Свети Четиридесет мъченици се отбелязва всяка година на 22 март в паметна мъчениците от град Севастия(ІV в.) и отбелязва първият ден на пролетта. Участниците се събират по улиците и на площадите в гр. Щип, изкачват хълма Исар като прекъсват пътя си при църквата, за да отдадат почит на светите мъченици. Според традицията по време на изкачването участниците трябва да поздравят четиридесет познати и да съберат четиридесет камъчета, както и толкова на брой цветя или клонки от бадемовите дървета, които растат наблизо. Щом стигнат върха, участващите си отправят пожелания, хвърлят трийсет и девет камъчета долу в река Брегалница.Останалото камъче се запазва и се поставя под възглавницата преди заспиване. Групи музиканти свирят на хълма през целия ден. Празникът се предава от родителите на децата по време на изкачването или от по-възрастни роднини и приятели, които предават традицията на по-младото поколение. Това пролетно честване изисква безкористно взаимодействие на много хора независимо от възраст, социално положение и произход. Празникът подкрепя и развива колективен дух и солидарност. Той  е и средство за обединяване на различните религиозни и етнически групи, които живеят в гр. Щип, и така утвърждава усещането за принадлежност към града и неговите традиции.

 

РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ ​

Празник на Свети Четиридесет мъченици в Щип

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2013 г. (8.COM) в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството