Трансхуманс – сезонната миграция на стадата добитък

Трансхуманс е понятие, което се отнася до сезонното придвижване на хора и техните стада добитък между различни географски и климатични пояси. Всяка година, през пролетта и есента, мъже и жени пастири организират прехвърлянето хиляди глави добитък по традиционните пасищни маршрути. Те се придвижват пеша или на коне, като водят стадата с кучета и понякога се придружават от семействата си. Животновъдна практика, наследена от предците, сезонната миграция на добитъка почива върху задълбочени познания за природната среда, като включва социални практики и обреди, свързани с грижата за, развъждането и дресировката на животни и стопанисването на природните ресурси. Около трансхуманс има развита цяла социоикономическа система, от гастрономия до местни занаяти и празници, отбелязващи началото и края на сезона. Традицията се възпроизвежда и предава в семейна среда в течение на много поколения посредством наблюдение и практикуване. Общностите, живеещи по миграционните маршрути, също играят важна роля в предаването й, отбелязвайки преминаването на стадата с организиране на събори и празненства. Практиката на трансхуманс се предава и посредством учебни семинари, организиране от местните общности, от сдружения и мрежи на фермери и животновъди, както и от университети и научно-изследователски звена. По този начин трансхуманс допринася за социалното приобщаване, за укрепване на културната идентичност и на връзките между родовете, общностите и географските области, същевременно ограничавайки ефекта на обезлюдяването на селските райони.

 
Title EN: A kid from the Betriu family helps in the shearing of their sheep, Andorra © Natalia Montané, 2018

Румъния

Трансхуманс – сезонната миграция на стадата добитък

мултинационална кандидатура на

АлбанияАндораАвстрияХърватияФранцияГърцияИталия

ЛюксембургРумъния и Испания

Дата на вписване:

Вписан през 2023 (18.COM) в Представителен списък на нематериалното културно наследство на човечеството

Традициите на липицанското коневъдство

Традициите на липицанското коневъдство първоначално са възникнали с цел отглеждане на коне за императорския двор на Хабсбургите във Виена, но днес липицанските коне играят особена роля в бита и социалния живот на жителите на селските общности. Те включват в събития, чествания и празненства като конски благословии, карнавални шествия и паради. Конете играят ключова роля и в лечебната езда и културния туризъм. Хората, работещи в държавните коневъдни ферми, са основните носители на елемента, заедно с лечители, занаятчии, групи за конни спортове, почитатели на военните традиции, местните общности и посетителите във фермите. Ценностите, знанията, уменията и практиките се предават чрез непосредствен практически опит, семинари и обучения, както и чрез празнични и спортни събития. Практиката е залегнала и в учебните програми на някои местни основни училища, както и на всички селскостопански и професионални училища и ветеринарни университети. Липицанското коневъдство обединява човешки общности вече над 450 години, създавайки силно чувство за споделена идентичност, включително чрез специфичната терминология и тясната емоционална връзка между коня и неговия гледач.

 
© Bundesgestüt Piber GöR, 2016

румъния

Традициите на липицанското коневъдство

мултинационална кандидатура на

АвстрияБосна и ХерцеговинаХърватияУнгарияИталияРумъния, Словакия и Словения

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2022 г. (17.COM) в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството

Изкуството на традиционната риза с бродерии на рамото (алтицъ) — елемент на културната идентичност в Румъния и Република Молдова

Изкуството на традиционната риза с бродерии на рамото (наречена алтицъ) е съществена част от дамските и мъжките традиционни носии в Румъния и Молдова. При нея опростената кройка влиза в контраст с богатите, многоцветни орнаменти, постигнати със сложна техника на бродиране. Ризите са бели, изтъкани от естествени влакна (лен, памук, коноп или коприна), като сложната бродерия съчетава хоризонтални, вертикални и диагонални бодове, образуващи специфичен мотив и текстура. Стилово и като техника на изпълнение, те варират в зависимост от географския регион и възрастта на притежателя, както и от уменията на жените, изработили ризите. Мотивите и орнаментите също варират – от геометрични и стилизирани фигури до органични форми, и от сдържано-приглушени до ярки цветове. Традиционните ризи с алтицъ се изработват изцяло на ръка, а опитите в последно време за механизиране на някои етапи от процеса и опростяване на бродираната украса представляват отклонение от традицията. Занаятчийските умения са изцяло достояние на жени и по принцип се предават между поколенията в рамките на рода, макар че някои организации, музеи и училища организират летни лагери и курсове. В днешно време интересът към тези ризи се увеличава непрекъснато, като практиката по изработването им се приема като средство колкото за отмора, толкова и за укрепване на националната идентичност и поддържане на видими връзки с миналото.

 
© Valeru Ciurea, 2018
 

румъния

Изкуството на традиционната риза с бродерии на рамото (алтицъ) — елемент на културната идентичност в Румъния и Република Молдова

мултинационална кандидатура на Молдова и Румъния

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2022 г. (17.COM) в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството

Културни практики, свързани с 1-ви март

Свързаните с 1-ви март културни практики включват традиции, предавани от древни времена, които отбелязват началото на пролетта. Основната практика се състои във връзването на червени и бели конци, тяхното подаряване и носене, както и развързването им, когато се види за първи път цъфнало дърво, лястовица или щъркел. Други локални практики също са част от голямото честване на пролетта като дейности за пречистване в Молдова. Смята се, че мартеницата осигурява символична защита срещу опасности като непостоянно време. Тя гарантира и безопасното преминаване от зима към пролет за хора, групи и общности. Всички членове на общностите, независимо от възрастта, участват в традицията,а тя допринася за социалното сближаване, междупоколенческите отношения и взаимодействието с природата, и насърчава многообразието и творчеството. Неформалното образование е най-използваният начин за предаване: в селските райони младите момичета се учат как да връзват конците от по-възрастни жени, докато в градските райони учениците се научат от учители, занаятчии и чрез неформално образование. Друг начин за предаване се предоставя от семинари на тема „Мартеница / Мартинка / Mărţişor”, организирани от етнографските музеи. Общностите участват активно в усилията за описване, проучване, документиране и популяризиране на елемента. Днессе изпълняват множество културни проекти за опазване на практиката.

 
Making-of-martisor-thread
© Constantin Brăiloiu Institute of Ethnography and Folklore, Romanian Academy, 2014

румъния

Културни практики, свързани с 1-ви март

мултинационална кандидатура на България, Северна МакедонияМолдоваРумъния

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2017 г. (12.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство

Традиционно изработване на стенни килими в Румъния и Република Молдова

Традиционно, стенните  килими, произведени от  тъкаческите  общности от Румъния и Република Молдова са били използвани за декорация и като средство за изолация и като част от зестрата на булката.  Многообразни тъкачески техники са били необходими, за да се изработят сложните мотиви, някои от които топографски определят точното местообитание на майсторите. Килимите имат и допълнителна роля в бита  и символизират пренасянето на духа в отвъдното.  Друга тяхна роля е да представят националната идентичност на региона в  международни форуми на занаятите.  Днес, стенните килими се оценяват  най-вече като произведения на изкуството, като при празнични събития се експонират и украсяват градски фестивали и церемонии . Техниката на изработка се е променила и  от вертикални тъкачните станове са станали хоризонтални. Настъпват други технологични промени, тъй като в днешни дни тъкачките могат да работят и от домовете си. В селата традицията се предава от баба на дъщеря и на внучка, а в градовете това изкуство се изучава  в специализирани занаятчийски центрове, работилници  и училища, в асоциации и сред колеги, както и в работилници към музеите. Израз на творчески заряд, идентичност и инструмент за социално сближаване, традицията на тъкачеството се смята за уникално средство , което не само развива креативност, но и създава условия за общуване между хора от различна възраст и с различно социално и икономическо минало, препредава в рамките на семейството.

 
© Ministry Of Culture of Romania, 2015
© Ministry Of Culture of Romania, 2015
 

румъния

Традиционно изработване на стенни килими в Румъния и Република Молдова

мултинационална кандидатура на РумънияРепублика Молдова

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2016 г. (11.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Румънски мъжки танци

Този елемент представлява специфичен жанр на мъжки народен танц в Румъния, практикуван в живота на общностите по празнични поводи като сватби и чествания, както и на сцена. Всяка общност притежава собствени варианти, които съчетават виртуозност и хармонични комбинации от движения и ритъм. Специална роля е отредена на танцьора, койтоводи, и на ръководитея, който въвежда и обучава членовете на групата, докато вторият водач е избран заради неговите умения като изпълнител и водещ танца. Танцьорите се разпределят в групи от момчета и мъже на възраст от 5 до 70 години, които са с румънски, унгарски и ромски произход. Тази специфика допринася за културния диалог и дава възможност да се научи повече за културното многообразие – да наблюдаваш местни изпълнители по време на регионални събития или да се любуваш на  хореографски стилове на различни етнически групи. Танцът с повишава социалното сближаване, защото всички членове на общността са носители и практикуват елемента, независимо дали са изпълнители или зрители. Този вид танци в Румъния предоставят възможност на младите мъже да засилят социалния си статус в традиционните общности, особено сред момичетата, които очакват встъпване в  брак, и техните семейства.

румъния

Румънски мъжки танци

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2015 г. (10.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Мъжка група Колиндат, Коледен ритуал

Всяка година преди Коледа, групи младежи се събират, за да се подготвят за ритуала коледуване – колиндат, в села в Румъния и Република Молдова. Те обикалят от къща на къща на Бъдни вечер и изпълняват песни за празника. След изпълнението те получават от домакините ритуални дарове и пари. Песните имат епично съдържание, адаптирано за всякосемейство. Коледаритеизпълняват и специални песни с благопожелания за неомъжени момичета и танцуват с тях. Вярва се, че тази практика, че ще им помогне да си намерят съпруг следващата година. Ритуалът понякога се изпълнява от участници в костюми, с инструментален съпровод и хореография. Групи от млади мъже (обикновено неженени) са основните носители и практикуващи: мъже с опит, често бивши ръководители на групи, отговарят за обучението на групата. Ритуалните песни се научават от всекидневни репетиции в периода на формиране на групата преди Бъдни вечер. В някои райони децата имат право да посещават тези репетиции и така научават репертоара. Освен предаването на добри пожелания за новия сезон, това културно наследство играе важна роля за запазване на социалната идентичност и осигурява сплотеност в общтността.

 
584×395

румъния

Мъжка група Колиндат, Коледен ритуал

мултинационална кандидатура на РумънияРепублика Молдова

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2013 г. (8.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Грънчарството в Хорезу

Производството на керамични съдове от Хорезу е уникален традиционен занаят. Ръчно изработени, в северната част на окръг Валчеа в Румъния, те отразяват поколения знания и майсторство. Мъжете и жените обикновено разделят процеса на изработка. Мъжете избират и извличат глината, която след това се почиства, нарязва, напоява, разбърква, пресова и смесва – превръща се в глинено тяло, от което грънчарите от Хорезу произвеждат червена керамика. Занаятчиите оформят всеки предмет със специална техника с пръсти, която изисква концентрация, сила и пъргавина. Всеки човек има собствен метод на оформяне, но спазва последователността на етапите. Жените украсяват предметите като използват специфични техники и инструменти, за да нарисуват традиционни мотиви. Умението за комбиниране на декорация и цвят определя индивидуалността и уникалността на тази керамика. Цветовете са ярки нюанси на тъмно кафяво, червено, зелено, синьо и цвят наречен „слонова кост от Хорезу”. Следва изпичане на съда. Грънчарите използват традиционни инструменти: бъркалка за разбиване на глината, грънчарско колело и костен гребен, изработен от рог на бик, за шарене, фина телена пръчка за декориране и печка на дърва за изпичане. Занаятът се предава чрез семействата, в работилници от майстор на чирак, както и на панаири и изложения. Елементът дава на общността усещане за идентичност, докато във всекидневието има социална функция.

румъния

Грънчарството в Хорезу

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2012 г. (7.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Пеене Дойна

Известна с различни имена в Румъния, Дойна е лирично, тържествено песнопение, което е импровизирано и спонтанно. Като съществен елемент от румънския фолклор,до 1900 г. това песнопение е било единственият музикален жанр в много региони на страната. Технически, дойната може да се пее във всякакъв контекст (на открито, у дома, на работното място или при бдение и винаги се изпълнява солово, с или без инструментален съпровод (традиционна права флейта, гайди и дори импровизирани инструменти). Съществуват множество регионални варианти. Песента има широка експресивна и тематична палитра, която обхваща радост, тъга, усамотение, социални конфликти, нападения на разбойници, любов и т.н.Дойна изразява личните качества, емоции и виртуозност на създателя – изпълнител,но също така играе важна социална роля, защото има функция да пречиства и да сплотява социалните връзки. Това песнопение е породило и други художествени жанрове (танци). Днес дойната е застрашена на местно ниво поради прекъсване на линията на предаване от родител на дете. Въпреки че около петнайсет души са идентифицирани като изпълнители на различните видове дойна, трябва да се осигури постоянна среда, благоприятна за изпълнение и предаване, за да се гарантира, че тази важна характеристика на нематериалното културно наследство в Румъния ще продължава да процъфтява.

румъния

Пеене Дойна

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2009 г. (4.COM)в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Ритуален танц Калуш

Ритуалният танц Калуш се практикува в района на Олт в Южна Румъния, но се среща и сред северните власи в България и Сърбия. Ритуалът най-вероятно датира от предхристиянските времена и е свързан с пречистването и ритуалите за плодородие, свързани със символа на коня – въплъщение на слънцето. Името на ритуала идва от калуш – дървената част от юздата. Най-старото документиране на музиката, използвана в ритуала, е от XVII век. Изпълняван единствено от мъже, ритуалът се съпровожда от музика, изпълнена на две цигулки и акордеон, която обикновено изпълнява от ромски музиканти. Калуш представлява серия от игри, пародии, песни и танци. Младите мъже са въвеждани в ритуала от ватаф (майстор), който е наследил умението дескантече (магически заклинания) и танцовите стъпки от своя предшественик. Групите от калушари, облечени в пъстри бродирани дрехи, шапки с пера и звънчета, пришити към панталоните, изпълняват сложни танци, които комбинират стъпкване, удряне с пети, скачане и движения с краката. Според традицията, групите от танцуващи и пеещи калушари, носейки магически лековити сили, обикалят от къща на къща, обещавайки здраве и просперитет за хората. Калушарите все още могат да се видят да изпълняват ритуала си на Петдесетница, като започват с парад в Слатина и продължават с двудневно представление в община Каракал в региона на Олт.

 
584×395

румъния

Ритуален танц Калуш (Căluş ritual)

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2008 г. (3.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството